Софийската област е най-голяма на територията на страната и в нея са разположени значителен брой села. Драгоман пък е сравнително близо до столицата, следователно е ситуиран в Западна България. Там има село с името Мало Малово, което се намира в полите на малко известната Чепън планина. Средната стойност на надморската височина е 835 метра, а Илийски кръст и Попов връх са двете най-високи точки на селото. Тяхната височина в метри е съответно 913 и 1056, което е далеч под стойността за най-високия връх на Балканския полуостров – Мусала. Драгоманското блато и Петровски кръст са две от географските формирования, до които се намира селото, а няколко на брой ручея текат през селската вътрешност. Те обаче не са достатъчни да изпълняват функциите на воден басейн. На само един километър и половина от селото има язовир, но днес той не функционира в резултат на несполучливи опити да се лови риба от страна на военни.
Като отвъртат шлюзните кранове, военните завинаги нанасят щети на язовира в Мало Малово – отвъртането предизвиква изтичането на язовирната вода и вече за три десетилетия тя не е възстановена. Маломаловският манастир е несъмнено най-популярната местна културна и историческа забележителност за дошлите на посещение тук туристи. По-точно е да се каже, че манастирът представлява част от българска църква от времето на Средните векове. Пещерата на селото пък се нарича Пещерица и за нея има данни, че има денивелация от близо 12 метра. Тя не е от калибъра на Дяволското гърло или Магурата, но също е обект на интерес от страна на туристите. Басарка е името на селската чешма, която има богата и интересна история. За период от над едно столетие водите на чешмата се използват за напояване на добитъка. Също така от нея утоляват жаждата предводителите на стадата, които се наричат пастри. Днес обаче чешмата споделя участта на язовира, защото нейните корита са напълно изсъхнали. Поради намиращия се в селото дарак, преди девети септември то е обект на интерес и постоянно следене. Даракът е машина за чепкане на вълна, а също така има и воденица. Тя бива подложена на национализация и отива в полза на държавата.
70-те години на миналия век се оказват пагубни за жителите на Мало Малово и за самото село. Тогава възниква голям горски пожар, в резултат на който са унищожени големи количества декари борови насаждения. Въпреки че и тук има трайна тенденция населението да застарява и да се намира в пенсионна възраст, в последните години има известен брой млади семейства с деца. През декември 2013-та година извършеното преброяване на населението установява, че тук живеят 70 човека. Това обаче едва ли са крайните данни, защото има поне още толкова регистрирани тук на постоянен адрес. Така че е логично да се предположи, че общият брой достига 150 души, което пак е крайно малко. В разгара на летния сезон и през есента, когато времето е все още топло и слънчево, тук идват млади хора с децата си и това оживява селото поне през този период от годината заради дългата лятна ваканция.
